Мнения

Изказвания и позиции пред институции на национално и международно ниво.

  • „Най-важните общи черти между ромите и индийците“ – Международна конференция в Индия, 2018 – текст · превод (PDF)
  • Изказване в Барселона по покана на Romano Kher – текст · превод (PDF)
  • „Семейства и възпитание – случаят с ромите“ – Работилница CANOPÉ, Лил, 2018 – текст · превод (PDF)
  • „Представяне на идентичността и на циганските общности“ – Международен ден за борба с антициганизма, Париж, 25.05.2025
  • „Устойчивостта на ромите и геноцидът над ромите“ – Международен ден на ромската култура, Барселона, 16.05.2025
  • „Представяне на обучението по ромски език в Inalco“ – Съвет на Европа, 8 април 2022

Преводи на български

„Най-важните общи черти между ромите и индийците“ – Индия, 2018

Оригинал (PDF)

Превод на български език

Изказване на д-р Дияна КИРИЛОВА

kirilova.diana@gmail.com

Международна конференция в Индия, 27 ноември – 8 декември 2018 г.

НАЙ-ВАЖНИТЕ ОБЩИ ЧЕРТИ МЕЖДУ РОМИТЕ И ИНДИЙЦИТЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТРАДИЦИЯТА

Думата „традиция“ означава акт на предаване. Тя произлиза от латинското tradere – „предавам на другия“. Традицията е действието, с което предаваме, даваме нещо на някого. Можем да предаваме исторически факти или събития, религиозни учения и идеи, без доказателства или писмени свидетелства. Една от най-важните общи черти между ромите и индийците е семейството и солидарността в семейството. Ромското семейство е най-голямата ценност – то е много силно и сплотено. Гостоприемството в ромското семейство, откритото сърце и нематериалното отношение към живота: давате всичко, което имате, и го слагате на масата. Дори когато в домакинството има само двама или трима души, майката винаги готви за много повече. Сред европейското население това не съществува в такава степен – подобно отношение се ограничава до един-два дни в годината, а при ромите е всеки ден.

Честта в семейството е много важна, както и отношението към тялото. Концепцията за чистота и нечистота е една и съща при ромите и индийците. Тя е различна от еврейския подход – там също има понятия за чистота и нечистота, но не по същия начин, както при ромите.

Любовта също се разбира по един и същ начин от ромите и индийците – затова ромите обичат да гледат индийски филми: те откриват себе си в тях.

Кариерата не е толкова важна, колкото семейството. Първото място е за семейството. Всеки знае мястото си и уважава другите, особено по-възрастните. Най-голямата чест в ромската култура е да служиш на другите, да помагаш, да си полезен – това носи облекчение и удовлетворение.

Отношението към животните: те не държат животни, особено кучета и котки, вътре в къщата.

Чистотата е много важна. Ромите не говорят открито за физиологични въпроси и не планират раждането на деца. Смесените бракове почти не съществуват и са много редки; ромско момиче, омъжено за млад ром, се чувства много щастливо да стане част от такова семейство.

Сходствата във физическия облик, а също и музиката, са други общи характеристики на ромите и индийците.

В заключение

Представих ви само кратък преглед на най-очевидните сходства между нашите народи, но има и много други, които би било невъзможно да опиша тук, защото са много фини и изискват специфична методология на анализ. Това е област, която все още не е истински изследвана, тъй като повечето изследователи са се съсредоточавали върху видимите елементи, като ритуалите. Най-значимите сходства – или по-точно споделената култура – изискват нов подход в изследванията. Позволете ми да ви призова към подобно начинание.

Благодаря ви за вниманието и за поканата за това събитие.

Изказване в Барселона

Оригинал (PDF)

Превод на български език

Изказване в Барселона

Д-р Дияна КИРИЛОВА · kirilova.diana@gmail.com

Дами и господа,

Преди всичко бих искала да ви благодаря за поканата да присъствам на това събитие днес и утре. За мен е истинско удоволствие да бъда тук, да открия това прекрасно място и да науча повече за една от инициативите на Romano Kher в Барселона.

Казвам се Дияна Кирилова. Родом съм от България и живея във Франция от 1999 г.

Имам докторска степен по антропология и философия на образованието от Университета Париж V Сорбона. От 1996 г. работя по въпроси, свързани с ромите, особено в областта на образованието, културата и езика. В краткото време, с което разполагам днес – само 10 минути, бих искала да споделя няколко основни размисъла за положението на ромските общности.

Ромите споделят дълбоко чувство за обща принадлежност, което надхвърля границите. Един от най-силните символи на тази обща идентичност е техният език. През историята отношението към ромските общности се е променяло в зависимост от политическия контекст в държавите, в които са живели. За съжаление в голяма част от Европа ромите често са били жертви на дискриминация, потисничество и расизъм.

И все пак една от най-забележителните и определящи черти на ромите е тяхната устойчивост. Въпреки трудностите те непрекъснато са се приспособявали, оцелявали и съхранявали идентичността си. Способността им да извлекат най-доброто от това, което имат, където и да се намират, заслужава признание и уважение. Не би било преувеличено да ги опишем като мъдър и силен народ, ромска нация, макар че днес няма да навлизам в тази дискусия.

През последните десетилетия миграцията постави нови предизвикателства пред ромските общности, засягайки културната приемственост, достъпа до образование и социалното приобщаване. С течение на времето към тях са били прикачвани най-различни социални етикети: номади, странстващи, уседнали, мигранти и т.н.

Когато говорим за образование, е важно да разграничаваме две форми: традиционното семейно възпитание, предавано в ромските домове, и формалното образование, осигурявано от националните институции. Каня ви да се запознаете с последната ми публикация, посветена на ромските жени и образованието. Тя представя синтез на докторското ми изследване, съчетавайки антропологични гледни точки и философски размисли за смисъла и стойността на училището за ромите.

Както е посочил Жан-Пиер Лиежоа, образованието играе жизненоважна роля за интеграцията на общностите.

Самият ромски език дава важна информация за географския произход на ромите. Противно на широко разпространеното мнение, тяхната идентичност никога не е била свързана с определена територия. По-скоро тя се е развивала във времето чрез исторически процес, белязан от политиката, принудителното разселване и широкото разпръскване – условия, които затрудняват формирането на национална идентичност.

Има много различни случаи на развитие, съхраняване и предаване на ромския език. Каня ви да се запознаете с моята статия по тази тема за повече подробности. В културно отношение ромските традиции са изключително богати. Те могат и трябва да бъдат интегрирани в националните култури и в по-широката мозайка от традиции на малцинствата чрез образователни програми, културни събития, обичаи, кухня, музика, танц, поезия и литература.

През последните години наблюдаваме обнадеждаващ напредък. Например преподаването на ромски език се развива на различни нива – както във формалното образование, така и в неформална среда в общностите. От ранното детско образование до университетските програми – участвала съм в няколко такива инициативи и с радост бих ги споделила с вас. Поглеждайки напред, бих искала да обърна внимание на положението в Испания. Вече се извършва много ценна работа, но вярвам, че Испания има уникалната възможност да поведе по-нататъшния напредък. Тази държава може да служи за пример за толерантност и признание, особено с приемането на антидискриминационно законодателство.

Romano Kher в частност има потенциала да се превърне в ключова платформа за културна памет, популяризиране на езика и приобщаващо образование. Тя би могла да помогне ромският език и култура да бъдат по-пълно интегрирани в националната идентичност на Испания и в по-широката рамка на културите на малцинствата. Подобни усилия биха могли в крайна сметка да доведат до официалното признаване на ромския език като език на малцинство в испанската Конституция. Тези инициативи биха помогнали ромите в Испания да живеят като равноправни и еманципирани граждани, признати като роми и като пълноправни членове на обществото, в което живеят.

Благодаря ви много за вниманието.

Д. КИРИЛОВА

„Семейства и възпитание – случаят с ромите“ – Лил, 2018

Оригинал (PDF)

Превод на български език

Бележка за участие в колоквиум

Д-р Дияна КИРИЛОВА · Работилница CANOPÉ · kirilova.diana@gmail.com

Работилница – тема/дейности: УЧИЛИЩЕТО И БЕДНЯШКИТЕ ЛАГЕРИ

Програма на ден за обмен и среща с циганската общност, организиран на 31 януари 2018 г.

Семейства…

Циганите образуват мозайка от разнообразни групи (Лиежоа, Ж.-П., 1983) и представляват едно цяло само защото другите искат да е така, докато самите те по-скоро търсят да се разграничат едни от други. Тъй като терминът „цигани“ не е техен, би било по-правилно да се говори за „цигански общности“ (Лиежоа, Ж.-П., 1983). Когато се говори за циганите, би било напразно да се твърди обобщено и с един-единствен модел, че в рамките на това население става дума за еднородна група – всъщност става дума за разнообразни групи. Самите те се идентифицират с различни групи. Тези групи не се противопоставят помежду си като цигани, а се противопоставят на „гадж铹 и, от друга страна, на признатите за различни от тях групи – ромите, синтите, мануш, хитанос и т.н. Можем да разделим и на подгрупи: роми, калдераши, ловари. Но за индивида – дали е ром, мануш, хитано… – важното е, че мястото му е основно вписано в семейната група; то се определя в съвкупност от социални отношения, а не индивидуално.

¹ Циганите наричат нециганите „гаджо“ (мн. ч. „гаджé“).

Макар циганите често да имат „административни“ име и фамилия – за „документите“, за гаджé, – които им дават гражданска регистрация, те носят и ромски име и фамилия, които ги отличават в семейната група. Когато се говори за „семейна група“, не става дума за нуклеарното семейство, а за по-широкото семейство, което ромите наричат вица (Лиежоа, Ж.-П., 1983): „вицата се състои от група сродници, обединени обикновено под фамилното име на общ прародител. Този прародител често е мъж. (…) Но името на вицата може да бъде и името на жена (…)“².

Както показва Ж.-П. Лиежоа, въз основа на различни етнографски изследвания на цигански групи, циганинът съществува в поредица от последователни включвания и за да бъде разбрано мястото му, трябва да се разберат различните нива, от които се състои общността: семейството – сродните семейства – подгрупата – другите групи – гаджé. Оттук „чувството да бъдеш себе си се появява заедно с чувството, че не си другите. На всяко ниво индивидът се утвърждава чрез противопоставяне, а последователните включвания определят разграничителни противопоставяния“³. Той никога не е сам и не може да бъде сам в групата; отношенията с другите са едновременно отношения на зависимост и на солидарност. Така, отбелязва Ж.-П. Лиежоа, макар действията да могат да бъдат индивидуални, отговорността за тях е колективна – независимо дали са отрицателни, или положителни. Когато някой извърши достойна постъпка, цялото му семейство може да се гордее с нея и да извлече социална полза – такъв е например случаят, когато член на семейството учи или успява да се справи добре финансово.

Нека отбележим и съществуването в социалната организация на ромите на още едно подразделение, основано на критерии, различни от родството – наричат го кумпания. Ж.-П. Лиежоа я определя така: „(тя) обозначава групата, образувана от временна общност на стануване (на престой, на живеене от какъвто и да е вид), на пътуване или на работа, като трите не са непременно свързани. (…) Става дума за временно обединение, което има практически причини да съществува: посрещане на едно семейство от друго в страна, непозната за пристигащите, разпределяне на работата, когато тя е много (…)“⁴. Кумпанията допълнително засилва описаното дотук многообразие, като позволява обединяването на несвързани по родство семейства, и така се превръща в още едно място за срещи и обмен.

² Лиежоа, Ж.-П., „Цигани“, цит. съч., с. 72. ³ Пак там, с. 72. ⁴ Пак там, с. 85.

Образования…

Важно е да се уточни какво се разбира под „образования“.

Образованието и училищното образование често се разбират или използват като равнозначни. Важно е да напомним, че училищното образование е само част от възпитанието на децата и че семейното възпитание също представлява образователна система, организирана около определени ценности и правила и според тях.

Това измерение е от първостепенно значение за циганските семейства, макар и рядко да е било признавано и отчитано, както ще видим по-долу.

Педагогическите науки започват да се интересуват от него сравнително скоро – през 80-те години. Впрочем семейното възпитание в началото не е било обособено като самостоятелен изследователски обект, тъй като е било подчинено на общите образователни въпроси. Педагогическите науки наистина са се съсредоточавали върху училището, преди постепенно да отворят място и за други възпитателни среди като семейството.

„Вписването на семейното възпитание в педагогическите науки може да се обоснове с тяхната тройна способност: да изграждат знания за възпитателния процес, като се опират на приноса на различните хуманитарни и социални науки; да разглеждат тези процеси във връзката им с отношенията и със социално-историческата рамка, които ги определят; и накрая – да съчетават във взаимодействие подходите на изследването, обучението и практическата намеса“⁵. Затова е важно да се разграничава семейното възпитание като „социална дейност, осъществявана от родителите“, от семейното възпитание като „изследвания, съсредоточени върху тези социални практики“⁶. Освен това то може да се разбира и като „съвкупността от социални действия, предприемани, за да се подготвят, подкрепят, подпомагат или дори заместват родителите във възпитателната им задача спрямо децата им“⁷. Това трето определение ни се струва изпълнено със смисъл, защото един и същ израз обозначава два обекта, които могат да бъдат свързани, но в практическата си реалност са коренно различни. Циганският пример показва колко е важно да се разграничава възпитателното действие на родителите от това на външни социални институции, тъй като именно в тяхната ситуация вторите са се опитвали да заместят първото.

⁵ Дюрнинг, П., 1995, „Семейно възпитание“, с. 44. ⁶ Пак там, с. 36. ⁷ Пак там, с. 38.

При циганите доброто възпитание се изразява в семейното възпитание, морала и уважението към другите, особено към възрастните. За циганското момиче доброто възпитание е синоним на девственост, на умение да върши домакинската работа, да помага в отглеждането на братята и сестрите си, да се научи да бъде добра съпруга и добра майка. Момчето трябва да се подчинява на волята на родителите си и на бабите и дядовците си за всички решения, взети от тях, включително за брака. Никакво противопоставяне на волята им не е допустимо.

Мястото на училищното образование в семейните ценности зависи от образователния път на семейството. Ако детето расте в семейство, за което образованието е било важно, то учи. Много често ходенето на училище се сравнява с ходенето в център за свободното време – тоест просто за да мине времето, без да се знае защо се ходи на училище. Това явление често се среща в най-бедните цигански семейства, наричани „маргинализирани“, където ходенето на училище е свързано с получаването на помощ (дрехи, закуски). Семейното възпитание подготвя индивида да стане социално същество в общността: баща на семейство, майка на семейство, да живее в солидарност, да споделя с целия род, да остане в семейството и т.н. Училищното образование е синоним на самостоятелност и на живот извън общността.

„Какво тогава означава да растеш като циганин? За детето това означава да има поне три категории възпитатели и в същото време само да бъде възпитател.“

Детето живее сред няколко поколения, които не са отделени едно от друго, а напротив – участват в определена приемственост. Децата учат от бабите и дядовците си, от родителите си и от другите деца, особено от по-големите си братя и сестри, които се смятат за централни фигури в тази трета категория възпитатели.

От бабите и дядовците си те научават как са живели те по-рано, какво е било ежедневието им; научават и какво означава старостта и уважението към по-възрастните.

Родителите са възрастните, които развиват у детето чувство за отговорност и инициативност още от най-ранна възраст. Културата се предава устно. Ценностите, които са важни за семейството, се предават на децата и те растат с тях, като имат задължението на свой ред да ги предадат на децата и внуците си.

Жан-Пиер Лиежоа отбелязва: „Липсата на училищно образование е недостатък по икономически, но и по социални и психологически причини – поради зависимостта от социалните служби, положение, несъвместимо със законната гордост на циганина, способен сам да осигури бъдещето на децата си. Училищното образование е синоним на самостоятелност за циганите, както е синоним на икономия за публичния сектор: разходите за подходящо образование са много по-ниски от разходите за социално подпомагане, което циганите отхвърлят“⁸.

⁸ Жан-Пиер Лиежоа, „Ромите и циганите“, с. 87.

Всяка циганска група, изповядваща мюсюлманска или християнска религия, има свои представи за чистота и нечистота.

Например – дали човек говори ромски, или не. „Нечисти“ биха били тези, които вече не говорят ромски. Но фактът, че човек не говори ромски, не го прави нечист. Един ром вече не говори ромски или защото семейството не е говорило с него на този език, или защото езикът се е изгубил. Но това не е въпрос на чистота или нечистота, нито на отхвърляне на човека от рода. Има родители, които вече не искат да учат децата си на ромски, и деца, които вече не искат да говорят езика, но тази загуба на езика не се свързва у циганите с понятията за чисто и нечисто. Например момичетата, които не са девствени, се смятат за нечисти. Когато се подготвя сватба, например при християните, пред вратата трябва да се сложат цветя, донесени от девствени момичета от квартала – те правят венец от цветя и го поставят пред вратата на момчето. Момичетата, които не са девствени, нямат право да участват. По време на сватбата младите момичета, приятелки на булката, слагат в косите си цветя, купени от родителите на момчето. Момичетата, които не са девствени, нямат право да слагат тези цветя в косите си.

Ритуал, свързан с понятията за чисто и нечисто, е и този около новороденото: водата, с която е къпано бебето, никога не се изхвърля навън, а винаги на определено място. Всяка вечер, когато бебето се къпе, водата се изхвърля на точно определено място, което се смята за чисто.

Тези практики не са познати на по-ниските касти сред циганите. Практиките и ритуалите се поддържат от по-високите, традиционни касти и са много важни във възпитанието на детето. Представите за ритуалите не се изричат – те се практикуват естествено: винаги е било така и остава така. Тези представи са много силни, не изискват обсъждане и запазването им е естествено.

Така човек от по-ниска каста не може да се доближи до момиче от по-висока каста – това е невъзможно. Мястото на всеки е ясно определено в циганската общност. Тук можем да кажем, че циганското общество и циганските семейства са организирани в касти и родове. Всеки род се различава според групата, според нивото и социалния статус и според разнообразието от традиции, които се различават в зависимост от религията, към която принадлежи индивидът.

Благодаря ви за вниманието.

Дияна КИРИЛОВА