Статии и книги

Книга

Смисълът и перспективите в образованието през погледа на някои ромски жени

София, 2026 · 156 страници · формат 15 × 21 см · ISBN 978-619-7780-42-0 · цена 18.00 €

Френско издание: Éditions Baudelaire, 2024.

Книгата е задълбочено изследване на образователния опит на циганските жени – лични разкази, събрани от авторката и преведени от различни диалекти на ромския език, за желанията, стремежите и предизвикателствата пред жените в общността по отношение на училището.

Статии

  • „Стереотипите, които трябва да бъдат разградени“, Diversité № 162, 2010 – оригинал · превод (PDF)
  • „Ролята на майката в живота на ромския език“, Études Tsiganes № 16, 2003 – оригинал · превод (PDF)
  • „Езикът и неговото предаване в ромските семейства“, Puff, Париж, 2026
  • „Културно(и) наследство(а) и предаване“, Съвет на Европа, 2025
  • „Ромският език и неговото предаване в ромските семейства“, Réseau Canopé, 2019
  • „Отношенията между училището и семейството при ромите и пътуващите общности във Франция“, Réseau Canopé, 2019

Доклади и изследвания

  • „Ранните и принудителните бракове в ромските общности – случаят с Франция“, Съвет на Европа, 2017 – доклад (PDF)
  • „Иновативни практики в образованието на ромските деца“ (с В. Репер), Съвет на Европа – доклад (PDF)
  • „Европейски проект за училищно образование на ромските деца“, Дижон, 2003 – доклад · превод (PDF)
  • Магистърска теза: отношението към училището в ромските семейства в Лом, 2004 – теза (PDF)

Каталози

  • „Barvalo“ – двуезичен каталог (френски/ромски) на изложбата в Mucem, Марсилия, 2023; редакция на ромския текст – прессъобщение (PDF)

Преводи на български

„Стереотипите, които трябва да бъдат разградени“ – Diversité № 162, 2010

Оригинал (PDF)

Превод на български език

Стереотипите, които трябва да бъдат разградени

Дияна КИРИЛОВА

Списание „Diversité“ № 162, септември 2010 г. – брой „Роми, цигани и пътуващи общности“

Противно на това, което негативната им конотация би могла да подскаже, предразсъдъците и стереотипите са ни полезни. Те ни служат да подреждаме света около нас в различни категории.

Според определението на речника на Кеймбридж стереотипът е готова представа, която хората имат за някого или за нещо, и по-специално – погрешна представа. Терминът „предразсъдък“, пак според същия речник, означава неоправдано и ирационално мнение или чувство, особено когато е резултат от недостатъчно размисъл и знания. С други думи, стереотипите са готови идеи и клишета, а предразсъдъците – ирационални чувства на страх и неприязън. Те са своеобразни филтри, които ни предпазват от прекомерно количество информация и ни позволяват да съдим за някого, когото не познаваме или познаваме слабо: те свиват и опростяват представата ни за действителността.

Погледнати от този ъгъл, стереотипите и предразсъдъците имат положителна функция, тъй като ни позволяват да вземаме бързи решения. Много често обаче те оправдават и подкрепят мненията и ценностите на мнозинството. „Обичайното“ се смята за „нормално“, а действията на малцинствата или на определени социални групи, които не отговарят на „нормата“, се обезценяват. По правило стереотипите и предразсъдъците – и това е една от най-забележителните им черти – се раждат в съзнанието на „силните“ и се прилагат към „слабите“. Доминирани, последните не могат нито да контролират, нито да променят начина, по който ги възприемат другите.

СЕНКИ И СВЕТЛИНИ НА СТЕРЕОТИПА

Стереотипната представа, която другите имат за нас, има страничния ефект да омаловажава или дори да прави незабележими поведенията, които не отговарят на стереотипа. Ако ви смятат за „мил възрастен човек“, е възможно негативните ви постъпки да бъдат скрити зад силата на стереотипа. И обратно – ако ви смятат за мръсен циганин или крадец, много вероятно е достойните ви постъпки да бъдат пренебрегнати или омаловажени пред внушителната сила на стереотипа.

Борбата със стереотипите предполага хората да се срещат често и да общуват продължително. За да открием човека в неговата неповторимост зад стереотипа, е важно доказателствата, че той не съответства на стереотипа, да бъдат показвани отново и отново. Именно това повтарящо се несъответствие обогатява представата ни за другия.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЦИГАНИТЕ

Как циганите са възприемани от мнозинството? Общоприетото мнение на мнозинството за циганите варира в различните държави, но много често те се възприемат негативно. Смятат ги за крадци, мръсни, необразовани, бедни… и в крайна сметка – опасни за обществото. Непознаването на този народ е в основата на тези стереотипи и възпрепятства всяка възможност за сближаване. Стереотипите и клишетата са здраво загнездени в главите, а умственият комфорт, който осигуряват, не позволява страховете да бъдат преодолени, като тези убеждения бъдат подложени на проверка. А би стигнала само една крачка към тях, за да се отворим към циганската култура, да я опознаем по-дълбоко и най-сетне да изградим собствени преценки въз основа на взаимно познаване. Би било справедливо да очакваме всяко важно политическо решение, засягащо циганите, да бъде предшествано от подобен подход, защото, ако оставим стереотипите да ръководят решенията ни, това неизбежно води до още повече взаимно недоверие и напрежение. Негативните стереотипи действат като воал от невежество, който покрива и скрива положителните страни на циганското население. Нециганите по-лесно се позовават на митовете, които подхранват негативните образи и ги освобождават от всяко усилие да опознаят по-добре циганите и така, по пътя, да променят погледа си и да оставят настрана образа на мръсния, крадлив, агресивен и вреден за обществото циганин.

Тази негативна, застинала и карикатурна представа за циганина черпи сила от социалните проблеми, пред които е изправено циганското население: неграмотност, безработица, просия, престъпност. Сред народите на Европа стереотипите също са живучи. Когато се говори за французите, хората мислят за модата, за елегантната французойка… Цяла митология! Френската действителност е съвсем различна. На всеки народ се приписват определени черти на характера. Когато се говори за португалците, хората казват, че са трудолюбиви, много сериозни и работят много. За китайците – също. Да се говори за евреин означава да се мисли за събота, за кашерна храна, за ендогамния брак… да не говорим за „еврейския“ физически тип, формата на носа, чертите на лицето…! Някои стереотипи често се свързват с определено поведение и нагласи.

В рамките на циганското население подгрупите също се различават по собствени стереотипи. Те често се проявяват по време на сватби и традиционни празници – в облеклото, храната, професията. Тези стереотипи са елементи на идентификация, които в крайна сметка очертават колективната идентичност на всяка циганска група. Вътрешното разграничаване между различните цигански групи се обяснява с различните стереотипи, свързани с всяка от тях.

Във взаимодействието между отделните групи тези стереотипи играят важна роля, особено когато става дума за брак. Например, ако ром калдераш трябва да се ожени за ромка от групата на земеделците, калдерашите веднага се позовават на стереотипите за тази група и могат да отсекат: „Нямам дъщеря, която да дам на земеделец“, дори ако семейството вече не спазва тези традиции. Вътрешните взаимоотношения между циганските групи често се съсредоточават върху стереотипите за референтната група за сметка на конкретното познаване на съответния човек.

Затова са нужни усилия на всички нива, за да бъдат преодолени бариерите и готовите идеи, да се подобри взаимното познаване и мненията да се изграждат с оглед на човека, а не на групата, към която принадлежи. Съсредоточаването върху стереотипите за дадена група неизбежно води до грешки, чиито последици са силно вредни за съвместния живот. Прякото опознаване на човека предполага известна откритост и желание да опознаеш другия отвъд стената от стереотипи. Това е лична инвестиция, която малцина са склонни да направят. И все пак това е единственият път към разграждането на стереотипите – път, осеян с препятствия, съпротива и интелектуален мързел… следователно и борба!

ДИЯНА КИРИЛОВА

„Ролята на майката в живота на ромския език“ – Études Tsiganes № 16, 2003

Оригинал (PDF)

Превод на български език

Ролята на майката в живота на ромския език

Дияна Кирилова (от Лом, България, студентка в Париж)

Публикувано в списание „Études tsiganes“, рубрика „Език и култура“.

Познаването на един език е богатство не само по себе си, но и като средство за опознаване на една култура. Знаем, че за да имаме истински достъп до друга култура и друга традиция, трябва да говорим езика на народа, който я носи. Не е ли същото вярно и когато става дума за собствения ни народ – не е ли собственият ни майчин език вратата към собственото ни културно и цивилизационно наследство? И не означава ли подценяването на собствения майчин език по-пряко подценяване на собственото наследство, на собствената цивилизация?

Съществуването на една нация се определя от няколко елемента, най-важният от които е езикът, който тя говори. Всички знаем, че ромският народ е без държава, без страна и че ромският език, с мъдростта, която носи, е единственото индийско наследство на този велик народ. За съжаление има роми, които не искат да говорят собствения си език. Често това се дължи на мястото, където живеят: ако са заобиколени от гаджé (нероми), те вярват, че ще останат незабелязани, ако говорят у дома с децата си официалния език на страната. Не успяват да разберат, че няма нищо лошо да знаеш и да говориш и друг език освен официалния език на страната.

Друга причина е училищното обучение на децата. Учителите, съзнателно или несъзнателно расисти (защото да презираш езика, цивилизацията и идентичността на другия е расизъм), са убедили родителите, че знанието и говоренето на два езика могат да донесат само трудности в ученето. Истината е обратната. Дете, което говори два езика, по-лесно учи и разбира живота, защото още преди да тръгне на училище, мисли на два езика и спонтанно вижда, че това, което е очевидно на единия език, може да е спорно на другия. Така то научава един вид относителност.

Свидетелства

Т.нар. психолингвисти публикуваха през последните години в България, че ромските деца знаят зле български, защото у дома говорят ромски. А ние навсякъде констатираме, че ромските деца владеят български толкова, колкото и неромските деца от същите квартали и същите села, доколкото играят заедно. При българските деца този дефицит се обяснява със социално-икономическия произход, а при ромските се дава етническо обяснение – със заключението, че ромският като език в дома трябва да бъде унищожен. В действителност би трябвало да се създаде истинска методология за оценка на нивото на български език на различните деца и да се определи социално-икономическият им произход, после да се направят сравнителни изследвания и едва тогава да се направят научни изводи за подобряване на програмите – а не да се обявява без никакво теренно доказателство, че майчиният език пречи на националния. Нима ромските деца са единствените човешки същества, които не могат да бъдат двуезични?

Има и семейства, които просто предпочитат да бъдат т.нар. модерни. За тях да говорят на езика на предците е срам, недостатък. Те смятат, че доминиращото общество е абсолютният модел и че трябва да му се подражава във всичко. Понякога все още говорят ромски с възрастните, с братовчедите от селото или от квартала, с приятелите от детството – донякъде снизходително, понякога на шега, – но когато говорят за „сериозни неща“ и с децата си, прибират майчиния език на тавана заедно със старите дрехи и се показват с доминиращия език, сякаш това е най-естественото нещо на света. „А, да, този цигански език – това е минало, остатък, вече не ме засяга, във всеки случай не и децата ми.“ И въпреки това те не са станали гаджé. Показват се като гаджé, но вече не знаят кои са и какви са: не са нито гаджé, нито роми. А в очите на расистите няма никакво съмнение – те винаги ще си останат цигани. Независимо дали предават или не езика и културата на децата си, за расистите те остават същите цигани. За да не бъдат повече заклеймявани, трябва да разберат, че не е важно да сменят езика у дома, а да променят погледа на расистите – а за това трябва да се дава обща информация на населението, за да уважава повече ромската идентичност с нейния език, култура, вяра, идентичност, гордост и всичко останало. Гордеейки се с езика си, те се борят срещу расизма. Отстъпвайки по въпроса за езика (а е много по-лесно да наведеш глава), те дават право на расизма.

Болезненото е, че ако едно-единствено поколение изостави езика, той най-често е загубен за всички следващи поколения – особено днес, когато семействата, както в България, живеят отделно от бабите и дядовците и от братовчедите. Децата, които живеят в разпръснати семейства в големите жилищни квартали, особено след комунизма, сами с родителите си, всъщност нямат друг източник, от който да научат езика. И когато пораснат, нямат избор между ромския и българския. Знаят само български и следователно родителите им са ги лишили от една основна свобода – да развиват собствения си език. Виждаме хора, които полагат усилия да научат отново ромски и да работят в неправителствени организации, за да помагат на други роми от бедните квартали. Но защо е целият този труд, когато майка им е можела да им предаде езика като естествено наследство?

Ролята на неправителствените организации в тази посока е много важна, особено на женските сдружения – за да направят това разбираемо чрез много разговори и срещи на терен, в семействата. Това е работа, която трябва да се развива особено с бъдещите майки, защото знаем колко важна е майката: винаги казваме „майчин език“, а българските поети от XIX век казваха, че са „сукали езика си с майчиното мляко“. Това е вярно и за нашия език. Майката прекарва с децата си много повече време от бащата в периода, в който те усвояват езика. Тя трябва да предаде на детето си любов към неговия език; всяка нейна дума трябва да влезе в сърцето на малкия и да продължи да вибрира там през целия му живот. Щом детето веднъж е научило езика си и любовта към него, то не може да ги забрави, а неговите собствени деца ще имат право на това богатство – езика, който носи и философия, и мъдрост. Благодаря на майка си за всичко, което ми е дала в живота, но най-вече за това, че е посадила във вените ми музиката и красотата на нашия калайджийски говор, от който успях да стигна до другите варианти на ромския език с чувството, че се отварям към една цяла вселена – богата и сложна.

Предаването на езика от майката е следователно съществена част от възпитанието на децата. Може да има много публикации, книги, стихове и дори политически декларации за езиковите права, но ако майката не говори ромски с децата си, всички тези книжа ще са само украса. Тази работа започва от устните на майката, която пее на детето си, за да го приспи, после му разказва истории, за да го разсмее, да го уплаши, но и да го накара да размишлява за отношенията и ценностите в света, който описва устната литература. Тази работа продължава с всякакви публикации, които постепенно издигат нивото на разбиране на детето и на младия човек, но включва и трудове, предназначени за неромите, за да разберат, ценят и уважават гения на ромската култура и така да разрушат лошия образ, който имат за нас. Езикът е основен инструмент за тази работа. За това е нужно сътрудничеството на много хора, роми и нероми, за да се отворят очите на всички, особено на домакините, чиято роля е решаваща. Всички деца се нуждаят едновременно от това, което научават от майка си, и от това, което четат в книгите.

Дияна Кирилова

„Европейски проект за училищно образование на ромските деца“ – Дижон, 2003

Оригинал (PDF)

Превод на български език

„Европейски проект за обучение в подкрепа на училищното образование на циганските деца“

Дижон, 30 юни – 5 юли 2003 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ

Инициатива на Центъра за цигански изследвания към Университета „Рене Декарт“ – Париж 5, в сътрудничество с ректора на Академия Дижон, подкрепена от Министерството на националното образование на Франция – Делегация за международни отношения и сътрудничество.

Инициативата позволява съчетаването на няколко дейности и взаимното допълване на няколко партньорства:

– Университет „Рене Декарт“, Париж;

– Ректорат на Академия Дижон, с участието на няколко институции: Академичен инспекторат на департамент Кот д’Ор; Академична делегация за обучения и иновации (DAFI); Инспекция на националното образование – Дижон Юг; Регионален център за педагогическа документация (CRDP) на Бургундия; училище „Пътуващите“ на терена за настаняване в Дижон;

– Съвет на Европа – в рамките на проекта за прилагане на Препоръка (2000)4, приета от министрите на образованието;

– Европейска комисия, ГД „Образование и култура“ – в рамките на проекта „Коменски“ за обучение на педагогическия персонал, работещ с цигански деца, подкрепен от Европейската комисия и разработен от Центъра за цигански изследвания;

– Европейска комисия, ГД „Образование и култура“ – в рамките на засилването на участието на ромите/циганите в определянето и развитието на образователни проекти;

– Фонд за действие и подкрепа на интеграцията и борбата с дискриминацията (FASILD) – Бургундия;

– Регионална дирекция за културни дейности (DRAC – Министерство на културата);

– Град Дижон.

КУЛТУРА

Обучение за учители и ромски медиатори: какви теми и защо?

Дияна Кирилова (България)

Бих искала да направя кратко представяне на избора на теми, които имах възможност да представя в Реджо Калабрия (Италия) в рамките на проекта „Училище и за ромите“, разработен в партньорство с Центъра за цигански изследвания – Университет Париж 5 – и Opera Nomadi. Целта на проекта беше ромското население да стане по-добре познато на младите ромски медиатори, както и на учителите, които работят в класовете си с ромски деца, за да се постигне по-добро взаимно разбирателство и да се опитаме да покажем образ на ромите, различен от този, който все още ги характеризира днес.

Произходът и историята на ромите

Познаването на произхода и историята на ромите позволява на учителите да разберат по-добре сегашното им положение и да работят по-добре с ромските деца в класа. Ромско дете, което слуша в клас учителя си да му разказва за произхода и историята му, ще бъде много по-мотивирано да ходи на училище и да учи.

Младите ромски медиатори могат да открият живота на предците си, собствената си история – много роми не познават произхода и историята си, която е била толкова болезнена (Холокоста) – и да я обяснят на другите роми.

Значението на семейството и възпитанието на детето

Начинът на живот на ромското семейство не е като този на мнозинството: важно е да се знае как е изградено семейството и как родителите възпитават децата си. Да покажеш на ромските семейства, че учителите се интересуват от тях и искат да ги опознаят, е много важно както за мотивирането на ромите, така и за изграждането на доверие към мнозинството.

За младите медиатори тази тема няма същия смисъл и интерес, както за учителите, защото те я живеят всеки ден, но им е интересно да я чуят от някой друг: трудно е за хората „отвътре“ да размишляват върху ежедневието си. Темата им даде насоки за размисъл върху самите тях и дистанция.

Ромската жена

Ромската жена има много важна роля за общността – тя е двигателят не само в семейството, но и в по-широк план, когато става дума за промяна. Ролята ѝ е решаваща не само за предаването на езика, но и на културата. От една страна, учителките могат да сравнят своя начин на живот с този на ромските жени. От друга страна, учителите могат да опознаят особеностите на ромската жена, тъй като работата им с ромските деца е тясно свързана с майките. Така по-лесно се установява контакт с цялото семейство.

По време на дискусиите медиаторите можеха да изразят мнението си по някои въпроси. Младите ромки казваха: „Не трябва да е така, трябва да се промени“ и т.н.

Ромският език

Необходими са знания за произхода и структурното развитие на ромския език в неговото диалектно многообразие, както и за литературата на ромите, с представяне на най-големите ромски автори по света и техните произведения. Успоредно с тази тема представянето на различните ромски групи позволява да се разграничат различията в начина им на живот, традициите и диалектите. За младите медиатори това е и възможност да открият групи, които не познават.

Детство, младост, зрялост, старост

Важно е да се развие темата за различните възрасти при ромите, като се обясни как протича животът във всяка възраст и се покажат разликите.

Учителите могат да открият как ромите организират живота си и на кои приоритети отдават значение, за да улеснят работата си не само с децата, но и с ромското население като цяло (родители, баби и дядовци).

Тези представяния не учат медиаторите на нищо ново, но им позволяват да размишляват върху живота си, да изразят мнението си и да обменят опит с другите.

Традиции, култура, ритуали, религия

Познанията за традициите, ритуалите и религията на ромите помагат да се отчитат ценностите на ромската култура. Зачитането на ценностите може да улесни работата с общността и, разбира се, резултатите не са същите: откритостта към една нова култура е задължителна, когато се работи с такова население. Адаптацията трябва да е двустранна – ромите също трябва да положат усилия да опознаят културата на другите, на „гаджé“.

Този културен подход позволява на младите медиатори, вече по-отворени, по-лесно да приемат промените. Като осъзнават по-добре своята култура, традиции и ритуали, те могат по-добре да разграничат кое е добро и кое не толкова, какво трябва да се премахне и какво да се запази!

Днес по света

Традиционните професии и занаяти с техните особености позволяват да се направи връзка между миналото и настоящето. Да се говори за сегашното положение на ромите в Европа означава да се споменат всички положителни, както и отрицателни неща, които и днес се правят по отношение на тях – с конкретни примери за нивото на образование, икономическото положение и другите проблеми, пред които са изправени. Публиката има възможност да разшири знанията си, да придобие по-широк поглед в по-широк контекст: да сравни ромите от различни държави и да разграничи начина на живот на ромите в Източна и Западна Европа.

РАЗМИСЛИ ЗА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ

Определение на добрите практики

Дияна Кирилова (България)

Преди да започна да говоря за добрите практики, бих искала да напомня някои от целите на проекта, който координирам в момента: едната е определянето на добрите практики в областта на образованието от гледна точка на ромите, другата – създаването на партньорство между ромски неправителствени организации. Отговорите, които получих досега и върху които направих анализа си, са на 12 ромски НПО от 12 държави – Унгария, Сърбия, България, Словакия, Румъния, Германия, Македония, Хърватия, Русия, Франция, Молдова.

Анализът на получените отговори ми позволява да откроя тримата важни участници – медиаторите, учителите и родителите – и допълващите се роли, които имат в образованието на ромските деца. Трябва да работим и да мислим заедно, за да намерим решения за работата, която се извършва или трябва да се извърши в областта на образованието.

Общото положение

Преди да започнем общия си размисъл, е необходимо да припомним сегашното положение в тази област. Днес училищата, които посещават ромските деца, са или училища в самия квартал, където живеят децата, с много ниско качество на обучението, или училища за деца с увреждания, където ромските деца получават социални помощи (дрехи, храна). Обучението в тези училища е на много ниско ниво и не им позволява да продължат образованието си след това в нормално училище. Посещавайки тези училища по икономически причини или заради инфраструктурата – училището в квартала е наблизо, – децата не могат да получат нормално, качествено образование, каквото получават децата от мнозинството в държавата, в която живеят.

Другият проблем е икономическото положение на родителите, което също играе важна роля за инвестицията в образованието. Не само средствата, но и интересите на родителите не са насочени към образованието. Те смятат, че децата трябва да започнат да се оправят и да изкарват прехраната си с дребна работа от ранна възраст, и не гледат на образованието като на инструмент, който може да подобри социалното им положение.

Третият проблем е езикът, на който децата трябва да учат. В повечето случаи децата не владеят добре официалния език на страната и това не им позволява да участват активно в учебния процес. Това не означава, че не трябва да говорят ромски, но тук трябва да се отбележи, че ролята на медиаторите в момента е незаменима – за преодоляване на трудностите с официалния език, който трябва да учат, и за успоредна работа със семействата, за да бъдат мотивирани да пращат децата си на училище.

Друг проблем идва от учителите, които не са мотивирани да работят с двуезични деца. Те не знаят нищо за тяхната култура и традиции, а липсата на разбиране от двете страни създава проблеми в обучението.

И последният проблем е, че често в държавите, където живеят роми, правителствата приемат „мерки“ и „стратегии“, но на практика тези стратегии и мерки трудно се прилагат.

Определяне на критерии и приоритети

Какви решения и предложения за подобряване на положението, в което се намират днес ромските деца? Във втората част на представянето си ще изброя елементите от получените отговори, които ни позволяват да определим критериите и приоритетите на добрата практика в образованието:

– Подобряване на условията, за да могат ромските деца да ходят на училище. Работа за извеждането им от квартала (какви условия трябва да се подобрят?).

– Задължително посещение от ромските деца на подготвителни класове с изучаване на официалния език на страната (какво трябва да е това обучение, за да е успешно?).

– Мотивиране и обучение на родителите, за да бъдат включени в процеса (как да се осигури участието на родителите в училищния процес?).

– Мотивиране и квалификация на учителите за работа с ромски деца (какви средства трябва да се използват?).

– Включване на институциите като партньори (кои институции трябва да участват?).

– Активно участие на медиите в процеса на интеграция на ромските деца в училище (под каква форма?).

– Въвеждане на ромски език и култура в училищата, издаване на книги (в кой момент от училищния процес трябва да се въведат тези елементи?).

– Разработване на програма за ромските деца (как и от кого?).

– Сътрудничество с местните институции за прилагане на образователните стратегии (стратегии, формулирани от кого, и каква подкрепа е нужна, за да се прилагат?).

– Контрол върху училищния процес, осъществяван от ромски инспектори (обучени и официално признати инспектори?).

Предучилищната подготовка на ромските деца също е важна, а приоритетите и необходимите насоки трябва да се разработят съвместно. Водят ли текущите проекти във всяка държава до очакваните резултати? Какви предложения са нужни за развитието на тези проекти?

Накрая, работата в мрежа е една от целите на този проект. Каква трябва да е ролята на партньорите в мрежата? Къде трябва да бъде тя и как да функционира?

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА (30 юни – 5 юли 2003 г.)

Понеделник, 30 юни 2003 г.

Откриване: г-н Бернар Мьоржи, директор на Факултета по науки за спорта, Университет на Дижон – Бургундия (от името на председателя на университета г-н Бернар Лорен); г-жа Ан Сивирин, инспектор на Академия Дижон, директор на департаментните служби на националното образование в Кот д’Ор (от името на ректора г-жа Жозиан Атюел); г-ца Аурора Айлинкай, Съвет на Европа, Дирекция „Образование и висше образование“; г-н Жан-Пиер Лиежоа, директор на Центъра за цигански изследвания, Университет „Рене Декарт“ Париж V; г-н Патрик Сони, общински съветник, заместник на кмета на Дижон по новите технологии и висшето образование.

Конференция-дебат – Аня Маршан: Европейската правна рамка.

Вторник, 1 юли 2003 г.

Конференция, тема „История“ – Миралена Мамина, Томас Актън: Преглед на историческите факти; Херберт Хойс, Еманюел Филол, Жан-Люк Пуейто: Втората световна война. Работни групи по темата „История“. Проект за европейска мрежа на педагогическия персонал. Координация на проекта с ромските НПО.

Сряда, 2 юли 2003 г.

Конференция, тема „Култура“ – Д. Кирилова: Обучение за учители и ромски медиатори: какви теми и защо?; О. Мариано и А. Славчев: Семейната култура и възпитанието на детето. Различните възрасти; О. Мариано, С. Маринова Найденова: Ромската жена, предаването на езика. Традиции, ритуали, религия; А. Коптова: Утвърждаване на ромската култура; Х. Даниелова: Музеят на ромската култура; Х. Лух: Представяне на CD-ROM. Работни групи по темата „Култура“. Среща на водещите и докладчиците на работните групи.

Четвъртък, 3 юли 2003 г.

Работна група по темата „Култура“. Конференция, тема „Език“ – Дитер Халвахс: Ромският език – произход, класификация, проекти. Посещение на Музея за изящни изкуства в Дижон. Прием от град Дижон в Celier de Clairvaux.

Петък, 4 юли 2003 г.

Конференция, тема „Език“ – А. Айлинкай: Срещата на 26–27 май 2003 г. в Съвета на Европа за хармонизиране на учебните материали на ромски език; Г. Сарау: Обучението на учители и практическият опит от въвеждането на национално ниво на организирано обучение по ромски език – дистанционно обучение по езика за учители. Работни групи по темата „Език“.

Конференция-дебат „Размисли за добрите практики“ – Д. Кирилова: Определение на добрите практики. Продължаващо обучение на учителите: М. Монтенегро – Екообучение на учители в Португалия; У. Глезер – Проектът RomBase в Австрия; К. Рус – Проектът EURROM в Румъния; П. Морвайова – Обучение на учители в Усти над Лабем, Чехия. Дистанционно обучение на учители: Е. Клане – CNED и училищното образование на циганските и пътуващите деца във Франция; К. Рус – онлайн курсът по проекта EURROM в Румъния; М. Лопес Оливер – проектът interculturel@net в Испания. Мрежи на педагогическия персонал: Й. Балвин – движението „R“ в Чехия; Х. Лух – Сдружението на учителите с цигани в Испания; О. Маккарти – Мрежите на учителите в Ирландия.

Културна вечер: „Миклош, синът на кобилата“ – циганска приказка с музика.

Събота, 5 юли 2003 г.

Обобщения на работните групи – М. Хорнакова: „История“; Д. Брюгеман: „Култура“; В. Риц: „Език“. Закриване и перспективи – г-ца Аурора Айлинкай (Съвет на Европа); г-н Робер Минел, инспектор на националното образование, район Дижон Юг; г-н Жан-Пиер Лиежоа. Пътуване между Дижон и Бон по Винения път; посещение на град Бон (Hospices).

СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ

Ръководител: г-н Jean-Pierre LIÉGEOIS, Център за цигански изследвания, Париж.

Организация: г-н Régis ALVISET (училище „Пътуващите“, Дижон); г-жа Marielle DANBAKLI, г-ца Martina HORNAKOVA и г-ца Diana KIRILOVA (Център за цигански изследвания, Париж).

Официални лица: г-ца Aurora AILINCAI (Съвет на Европа); г-жа Anne SIVIRINE (инспектор на Академия Дижон); г-н Patrick SAUNIE (заместник на кмета на Дижон); г-н Bernard MEURGEY (Университет на Дижон – Бургундия); г-жа Françoise PETREAULT (Академична делегация за обучения и иновации); г-н Michel BARLET (CRDP Дижон); г-н Robert MINEL (инспектор, Дижон Юг); г-н Daniel PERRON (департаментен делегат на националното образование, Кот д’Ор).

Съвет на Европа: Aurora AILINCAI, Страсбург – отговаря за ромските въпроси в Дирекция „Образование и висше образование“.

Германия: Herbert HEUSS, историк, председател на Project Bureau of Roma-Initiatives.

Австрия: Ursula GLAESER и Dieter HALWACHS (лингвист), Университет на Грац, проект RomBase.

България: Diana KIRILOVA, Париж, Център за цигански изследвания, координатор на проекта „Участие на ромите в изграждането на ЕС“, студентка; Silvia MARINOVA, учител, с. Василовци; Assen SLAVCHEV, икономист, Лом.

Испания: Xavier LLUCH (обучител на учители, Валенсия); Mariano LOPEZ OLIVER (Министерство на образованието, Мурсия); Rosa MARIN VERA (учител на деца хитанос, Мурсия); Manuel MARTIN RAMIREZ (социолог, председател на Presencia Gitana, Мадрид); Pablo Jorge ROMERO GARCIA (музикант, композитор, журналист, обучител по дистанционно обучение, Мадрид).

Франция: около 50 учители, обучители, медиатори, изследователи и представители на институции, работещи с циганските и пътуващите деца (пълният списък с имената и длъжностите е в оригинала), сред тях проф. Alain PIERROT (Университет Париж 5), Jean-Pierre LIÉGEOIS, Delphine BRUGGEMAN и Virginie REPAIRE (Център за цигански изследвания), Elisabeth CLANET (CNED), Emmanuel FILHOL (Университет на Бордо), Jean-Luc POUEYTO (етнолог, По), Vincent RITZ (консултант).

Ирландия: Owen MAC CARTHY, обучител на учители, Дъблин.

Италия: Alessandra LA SPADA (певица, танцьорка, музикантка); Santino SPINELLI (преподавател в Университета на Триест, директор на консерватория за циганска музика, председател на Them Romano).

Косово: Neziri NEDZMEDIN, Париж, студент по ромски език в Inalco, ръководител на сдружение.

Полша: Ania MARCHAND, обучител, юрист, École de la Paix, Гренобъл.

Португалия: Olga MARIANO (председател на AMUCIP, Сетубал); Mirna MONTENEGRO (координатор на проект за обучение на учители на деца хитанос, Сетубал).

Румъния: Miralena MAMINA (координатор на проект „Спасете децата“, Букурещ); Calin RUS (директор на Междукултурния институт в Тимишоара); Gheorghe SARAU (Министерство на националното образование, лингвист, преподавател по ромски език в Университета в Букурещ).

Великобритания: Thomas ACTON, професор по ромски изследвания, Университет на Гринуич, Лондон.

Сърбия: Vesna ACKOVIC и Ljiljana SIMOVIC, Министерство на образованието и спорта, Белград.

Словакия: Edith BARTKOVA (преводач) и Anna KOPTOVA (председател), фондация Kesaj, Кошице; Martina HORNAKOVA (Център за цигански изследвания, координатор на проекта „Коменски“).

Чехия: Jaroslav BALVIN (движение „R“, Прага); Helena DANIELOVA (уредник, Музей на ромската култура, Бърно); Katka KLIKOVA (студентка, Бърно); Petra MORVAYOVA (Център за ромски изследвания, Усти над Лабем).

Преводачи: Véronique ASSADAS, Carmela CHATEAU, Sami FERDJANI – Езиков център, Дижон. Техник: Alain BULOT, Дижон.